Щатска демокрация или световен жандарм?

Целта на този пост е да отговори на 3 въпроса и не само:

Безспорно САЩ са военна супер сила, но това дава ли им правото да са защитник на демокрацията в света?

САЩ ли е държава, която има международни правомощия да се бори срещу анти-демократичните режими?

Кой в света има правото да осъди едно държавно управление - като тоталитарен/авторитарен режим като или демокрация?

Ежедневно медиите ни показват лошите на деня, диктаторите, терористите, джихадистите и сепаратистите. Все повече медиите определят кои са лоши сепрататисти, терористи и кои са борци за свобода и независимост. Тези медии са под шапката на няколко големи световни медийни корпорации, които трябва да защитават интересите на своите собственици - олигарси и корпорации, за които парите са най-важната ценност и думи като свобода, демокрация, тероризъм и диктатура са само средства за правене на повече власт.

Нека да погледнем по-отблизо образцовата демокрация - САЩ, толкова демократична и справедлива, че дори "изнася демокрация" в целя свят със военни средства, при това без санкции на ООН.

Какво означава ДЕМОКРАЦИЯ и САЩ демократична държава ли е?

Аз твърдя, че САЩ нямат демократично управление, нито пък са истинска република, а по-скоро плутокрация, управлявана от малоброен елит, който някои наричат „единия процент” или "световни-олигарси". Но нека видим какви са основните белези на едно демократично управление:

• Демокрация означава народовластие и независими власти (законодателна, изпълнителна, съдебна и новата - медийна) 
• Свободен избор на уравлението от мнозинството от гражданите
• Гарантирани свобода на словото, печата и медиите
• Наличие на плурализъм на идеите, партиите и мненията

Любимата ми тема е липсата на свобода на словото, печата и медиите, не само в САЩ, но в целия свят. Много отдавна ПАРИТЕ определят какво ще гледаме и слушаме и как ще ни бъде представено, кои ще са лошите и добрите, кога едно и също действие ще може да бъде представено като жажда за свобода и терористичен екстремизъм.

Няма независим вестник или телевизия в Щатите. Над 90% от печатните и телевизионните медии са концентрирани в ръцете на 6 компании. Медиите в САЩ играят ролята на министерство на пропагандата.

Едва ли има образован американец, който да изпитва НАРОДОВЛАСТИЕ, в САЩ им двустепенна изборна система, т.е гражданите избират представители, които гласуват вместо тях за президент. Стигна се до комичната “демократична” ситуация, че Ал Гор печели повече граждански гласове през 2000г., но Буш става президент, т.е в САЩ не винаги мнозинството определя кой ще е Президент.

Плурализъм означава потвърждение или допускане на множество мнения и партии в надпревара за Управление на всяка демократична държава. В САЩ това множество е сведено до числото ДВЕ! Не зная дали има какво да добавя, освен факта, че и двете партии имат едни и същи донори, спонсори или по-точно притежатели. Т.е. мнозинството от гражданите, не само, не може да определи кой ще е президент, но не може да преодолее и тази двупартийна система, реално гражданите на САЩ не определят кой ще е Президент - това го правят Корпорациите и Олигарсите. В 90% от случаите печели партията с по-скъпо струващата кампания.

Трудно е да си представя, че има свобода на избора при контролирана медийна държава, двустепенна изборна система и двупартийна политическа клика, изцяло зависима от "световните олигарси". Големите медийни корпорации притежават всички обществени медии и техните PR решават какво ще излъчват, кой ще е демократ и кой ще е терорист или диктатор.

Тази образцова демократична държава е световната супер-сила, която определя кои държави са демократични и кои не! САЩ безспорно е военна сила номер едно и военните корпорации имат огромна нужда от голям и ненамаляващ военен бюджет, затова за САЩ винаги ще важно да има военен конфликт в света, където САЩ да може да изнесе “Демокрация”.

Какво произвеждат САЩ? 

За да разберем щатската реалности трябва да видим на какво е базирана икономика, защо е най-голямата и най-можната в света.

1. Високи технологии. Те са жизнено необходими за контролиране на общественото мнение, медии, разузнаване, контрол на финансовите пазари и борсовите спекулации.

През последните години от управлението на Клинтън 90% от печатните и телевизионните медии бяха концентрирани в ръцете на шест огромни компании. По времето на мандата на Буш Националното обществено радио загуби своята независимост. Така, че медиите играят ролята на министерство на пропагандата. Няма нито един независим вестник или телевизионна медия в Щатите. 

2. ГМО Храни. Животновъдство базирано на печалбата, безвкусни меса наблъскани с химикали. Да не говорим за 'безвредните' ГМО храни и фуражи. Прекрасно изглеждащи плодове и зеленчуци - без аромат и вкус. Няма да обсъждам темата за ГМО храните и фуражите, вредите за природата са очевадни, освен за заслепените от пари писари в нета. 

3. Оръжие и военна техника. САЩ е най-големия производител на оръжие в света. САЩ имат най-големия военен бюджет в света. Липсата на външна заплаха за САЩ ще е пагубно за тази основна индустрия, за която плащат всички американски данъкоплатци с парите си и всички държава в които САЩ изнасят демокрация с живота и съдбата на своите граждани. 

Американската армия е креатура на военната индустрия. Генерал може да стане само някой квалифициран консултант по „отбранителна индустрия“ или президент или член на борда на голяма компания, която оперира в сектора за сигурност. Армията е място, където да изкарат до пенсия, след като вече са направили големите пари. Американската военна система е напълно зависима и подчинена на частната военна индустрия. Всички ключови политици са акционери във военните корпорации, така личните и корпоративните цели се представят за национални. За да имаш огромни постъпления от бюджета в частните военни корпорации, трябва да водиш воини, да имаш врагове, нацията да се чувства застрашена. 

Страхът и 9/11, чии продукт бе този атентат? Типична операция под прикритие, провеждана от правителство, корпорация или други организации така, че да изглежда като дело на друга държава, организация и т.н. Целта беше да се създаде „нов Пърл Харбър“, нужен на военните корпорации, за да започнат своя кръстоносен поход срещу Изтока.

4. Ядрено гориво, газ и петрол. Енергетиката е друг ключов отрасъл, в който САЩ не може да си позволи да загуби контрол, не заради своите граждани, а заради интересите на Олигарсите и Корпорациите.

5. Лекарства. Фармацевтичната промишленост е една от малкото индустрии, в която печалбите са по-високи от производството и продажбата на наркотици. За да имат достатъчно работа е добре да има световни епидемии, ако липсват лесно могат да бъдат тествани в Африка.

6, Услуги. Най-големия сектор в американската икономика е секторът на услугите, в който преди няколко години бяха заети около 76% от работната сила. Сектора на услугите в САЩ достигна почти 90% от икономиката в началото на 2016 година и продължава да расте. Американски анализатори започнаха да си задават въпроса къде остава реалната икономика?

САЩ вече не произвеждат - автомобили (до голяма степен това производство се изнася в чужбина), домакински уреди и техника (90% се внасят), дрехи и текстил (отново основно внос), общо взето липсва реално производство, каквото има в Азия и Океания, Южна Америка, ЮАР, Турция и Западна и Централна Европа.

7. Финансови продукти. САЩ до голяма степен поддържат стандарта си на база доминиращата петролна валута необходима на целия свят за да си купува петрол. До скоро основната част от международната търговия на петрол се извършваше в щатски долари.

Оттеглянето от щатския долар може да е искрата на нова голяма война - било то икономическа или военна, а може би и двете. Федералния Резервна Система (ФРС) е реалния "собственик" на долара, като национална валута и светован разплащателна еденица. Щатаската валута не принаделжи на американците, сенаторите, Президента, тя е собственост на частно корпоративно независимо сдружение, лишено от каквито и да реални регулаторни иструменти.

Федералния Резервна Система (ФРС) е частна кантора, състояща се от 12 частни банки. Това са най-влителните корпорации в САЩ, а благодарение на долара и в света. Ръководителите на някои от тези банки влизат в съвета, управяващ ФРС, състоящ се от 7 човека. Този съвет от управляващи се избират, забележете - за 14 години. Президента на САЩ, който се избира за 4 години, не може да контролира съвета на ФРС и има задължението да утвърди неговия ръководител. Последните трима председатели на Федералния резерв бяха евреи, а сегашният заместник-председател е бившият директор на Централната банка в Израел. През последните години финансови министри и ръководители на финансовите регулаторни агенции в САЩ са преимуществено бивши изпълнителни директори на банките, отговорни за измамите и натрупването на прекомерния дълг, който предизвика последната финансова криза.

Още в началото на 20 в. корпорациите успяха да подчинят САЩ на ФРС, а до края на 20 в. целя финансов свят беше също подчинен на щатските разплащателни систем, използавайки само щатски долари. Чрез превръщането на долара в световна валута, щатските корпорации наложиха своето световно господство.

Решението на Иран да се откаже от долара като валута за разплащане на доставките на нефт, (събощението на Ройтерс, се позовава на изявление на представител на държавната петролна компания National Iranian Oil C) е реалната причина за налагане на санкции. Санкциите на Иран не са породени от ядрената му програма, това е само оправдание да бъде спряна възможността да се търгува нефт и газ с валута различна от щатския долар. Мерките не са само срещу Иран, а срещу всяка една държава, която реши да смени щатския долар и да премине към друга валута при търговия на стратегически стоки.

Въпреки всичко има плахи стъпки за промяна на щатската финансова доминация, но те са много малки обеми и бързо биват парирани, чрез заплахи, санкции, поглъшания на цели корпорации (маскирани чрез сливания) и военни операции (Ирак, Либия и Сирия). Според официалното изявление са подписани контракти за доставки на нефт, които ще бъдат платени в евро, с френската нефтена компания Total, испанските Cepsa и Litasco, а също и с руската „Лукойл“, която се е съгласила да препродава иранския петрол на световния пазар.

Наблюдава се плавен, постепенен отказ на Китай от долара - с помощта на двустранни търговски споразумения, каквито напоследък се сключват и с големи икономически сили, като Германия и Япония. Индия купува и в долари и в други валути.

Реалната икономика на САЩ отстъпи на финансовия сектор, затова господствот на долара като световна валута е ключово за щатските корпрации, защото долара гарантира доминиращото положение на САЩ в финансовия свят. 

Защо жандарм? 

За САЩ най-важните промишлености са военната промишленост и енергетиката - необходими са война и контрол на ядрената и нефтената промишленост и производство - в световен мащаб. Тези приоритети определя външната политика на САЩ и се отстояват с три оръжия.

  Първото и най-важното - медийното облъчване на американците и европейците (гражданите в НАТО), че имат външен враг - за да могат да се гласуват по-големи бюджети за военните корпорации, да могат да се 'посочат' кои са недемократичните страни - заплаха за световната и американската демокрация.

  Второто е външната политика, която е изцяло подчинена на корпоративните интереси и добре замаскирана от медийното облъчване.

  Трето оръжие е войната - тя е крайно необходима, защото чрез нея се налага световния ред, замаскиран под предлога, че се защитава световната демокрация, в същото време ВОЙНАТА носи милиарди приходи на военните корпорации. Тези пари се взимат от бюджета на САЩ (от данъците на гражданите и от нови дългове на държавата). Следствие на корпоративното управление на САЩ американците обедняват - средната класа намалява и богатите стават все по-богати (в Западна Европа също). Този процес е бавен, но устойчив. За да бъде замаскиран и забавен, за да се осигурят необходимите пари за гражданите, правителството не посяга на парите на богатите, а имитира все по-големите кредити. Външния дълг на САЩ е рекорден и непрекъснато расте.

Американска външна политика спазва имперското право - правото на силния (а не силата на правото), т.е. САЩ вече има право да диктува световния ред, защото САЩ и НАТО са най-голямата военна сила в света. Тъжна констатация, защото това не е демократично, нали? Нека припомним, че дори Осама бин Ладен беше възхваляван в западните медии, когато САЩ подкрепяха неговите муджхадини срещу съветската армия. В „Индепендънт“ той беше наречен „Антикомунист и борец за мир“. ЦРУ подкрепя Ал Кайда и сродните ѝ организации почти половин век. Има няколко тренировъчни лагера, където ЦРУ обучаваше и въоръжаваше муджахидините. Един от най-важните е този в Пакистан - той се използва и до днес.

Външната политика на Съединените щати, главно преследваща енергийните и военните интереси на страната, доведе до възхода на световния „тероризъм” и „екстремизъм”, защото тази политика включва т.нар. „контролиран хаос“, създаван от радикали, които са подкрепени от ЦРУ (и частни корпоративни армии) и/или обучени от управлението и ръководени, за да изпълняват интересите на САЩ. Те може да са муджхадините в Афганистан през 1980-те, ислямски радикали в Либия и Сирия от близките няколко години, или крайно-десни радикали, които окървавиха „Майдана” в Украйна. Общото между тях е, че шестте корпорации, които притежават всички американски медии, респективно и клоновете им в целия свят, ги представят с благородни етикети като „борци за свобода“. В днешни свят истината е това което виждаме и чуваме по медиите, а те отдаван не са независими.

Картинката е проста, шепа световни корпорации и олигарси притежават световните медии и най-големите PR-агенции, които формират общественото мнение. Много отдавна четвърта власт вече е станала първа и най-важна. Ние редовно сме облъчвани от неистини за да можем да видим в екстремистите - „борци за свобода“ и обратно – зависи какви са интересите на световните жандарми.

Много често ще срещните в медиите (всички): "САЩ взе решение за" или "Русия води агресивна политика срещу", или "България прие санкции срещу". По този начин в съзнанието на всички нас подсъзнателно ни се внушава, че тези действия и решения на отделните държани Държавите, са решения на населението на тези държави. И тук идва въпроса защо медиите ни втълпяват, че решенията на различните държани управници са всеобщи действия и решения на всички граждани. В момента когато обобщим Държавата и нейното население, ние попадаме в клопката на медийната пропаганда. Под държавните действия и решения трябва да се разбират действията и решенията на УПРАВНИЦИТЕ на държавата, а НЕ на нейното НАСЕЛЕНИЕ.

Нима, ние българските граждани сме съгласни за действията и бездействията на нашите управници? Нима ние гражданите на България се унифицираме с българските политици? Не, защото на всички ни е ясно, че ние нямаме контрол над тях. На всички ние е ясно че нашите политици не са управници а мафиоти.

Същото е положението в Русия, нима мислите че всички руснаци харесват Путин и олигарсите (корпорациите, които между другото 90% са собственост на руски евреи), но когато по медиите излезе новината Русия е агресор, Русия е заплаха, Русия подкрепя терористите в..., всички ние правим асоциация с всички руснаци и не се даваме сметка, че това са действия на Путин и Олигарсите около него, а не на руснаците. Да, но с това умишлено зомбиране медиите постигат своята основна цел - карат ни да мразим - Путин, Русия и най-вече всичко руско, руснаци, руски суровини, руски продукти - програмират едни нови русофоби в Европа и света. Днес ни зомбират, че Русия и руснаците са най-големия враг на света, те са виновни за всичко. Ето така шепа хора в Русия сриват авторитета на всички руснаци. Но тази шепа хора е ясна - тя се стреми за власт и пари (нали се сещате кои са собствениците на руските корпорации, кои са управителите им - 90% евреи), по-лошото е, че света не се настройва срещу "световните олигарси", които управляват ресурсите и самата Русия, а срещу руското население и всичко руско става - лошо, зловредно и опасно за света. "Световните олигарси" управляват не само Русия, но и най-големите световни медии, те са най-големите съюзници на държавите от ОПЕК, Израел, САЩ и ЕС, те са собствениците на повечето правителства в света, защото те са най-големите спонсори на политическите партии във всички 'демократични' държави!

Кой има интерес Русия, руския народ и всичко руско да бъде ЗЛОТО на света - САЩ, не американските граждани, а корпорациите и правителството САЩ. Вече няма Студена война, няма идеологическа война, няма съперничество между отделните държави - има само конкуренция и война между отделните корпорации и световни олигарси. Големите корпорации водят свои воини за власт и влияние и в тези воини държавите, правителствата и държавни са използвани като прикритие. Но ако изкажеш отрицателно мнение срещу Корпорациите, веднага те обвиняват, че си антисемит, защото 90% от тях са собственост на евреи. Истината е, че и евреите са жертва на шепа хора, които си преписват еврейски корени - за престиж. Да тази шепа хора, които притежават най-големите фирми и корпорации ни карат да припознаваме в тях всички евреи. Те са „единия процент” - "световните-олигарси". Аз не мисля, че евреите са злото или руснаците или американците, не това са точно определени хора - световните-олигарси, хората които притежават медиите, военните корпорации, енергийните корпорации и големите фармацевтични компании. Същите хора решават къде и кога ще има война и как да я предизвикат. За световните-олигарси няма национална или етническа принадлежност, обикновено това са известни и уважавани хора, представящи себе си като правоверни юдеи, но в действителност са нерелигиозни и крайно безскрупулни, алчни и безчовечни. Техни ярки представители са най-богатите ашкеназки фамилии в света и редица не популярни, но много влиятелни сиви кардинали от всички раси и религии. Разбира се има и азиатци, католици и протестанти, религията е само външна обвивка, лишена от значение за хората, за които властта и парите са всичко.

Защото действията на САЩ не са решение на американските граждани, а на американското правителство (контролирано от световните-олигарси). Разбира се, може да възразите и да ме опровергаете, че Президента, Депутатите и Сенаторите са избрани от гражданите и представляват тяхната воля. Тук ще възразя, защото това би било валидно само в пряка демокрация, при представителната демокрация, като е у нас - картинката рязко се изкривява. Първо Президента, Депутатите и Сенаторите са избрани мнозинството от гражданите и то от мнозинството от тези които са решили да гласуват - т.е с 1/4 до 1/3 от имащите право на глас можеш да управляваш.

Очевидно е, че в момента дори и правителствата на САЩ, Русия, Германия, Франция, Бразилия и т.н. не са реалните ръководители на своите държави. Политическите решения се представят като решения на Държавата, на гражданите на държавите, но реално са решения на световните-олигарси. Удобно нали, но за да могат да власт по-дълго над гражданите корпорациите използват медиите да настройват държавите или по-точно казано населението на определени държави - едни срещу други. Нека хората са се мразят, световните-олигарси имат проста задача - разделяй и владей! А в Русия има доста за разделяне и владеене, затова сега трябва да намразим Русия и всичко руско.

Голямата политика е много е проста, но медийната пропаганда ни облъчва в друга посока, показва ни други истини, нарочно усложнява и манипулира информацията, представейки елементарни договорености, като сложни и компромисни проекти, решения и последствия!

---------------------------

Пол Робъртс (икономист, бивш зам.-финансов министър на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън, един от вдъхновителите на рейгъномиката, журналист, автор на документални книги): Враждебността към Русия е обяснена в доктрината „Улфовиц”:

Нашата главна цел е да предотвратим повторната поява на нов противник, било то на територията на бившия Съветски съюз или където и да е другаде, представляващ заплаха за световния ред, който установихме след края на Студената война. Това лежи в основата на нашата нова регионална защитна стратегия и изисква от нас да положим усилия да предотвратим враждебна власт да доминира над регион, чиито ресурси биха позволили да бъде създадена една нова суперсила.

Докато САЩ бяха насочили поглед към войните в Близкия изток, Путин възстанови Русия и осуети планираната от Вашингтон инвазия над Сирия и бомбардирането над Иран. Първата цел на неоконсерваторската доктрина не бе постигната. Русия трябваше да бъде подчинена. Оттам произлизат корените на омразата на Вашингтон към Руската федерация. Васалните на Щатите европейски медии само повтарят фразата „руска заплаха“ на обществеността, като по този начин я оставят да тъне в неведение.

Русия е мразена, защото тя и Китай са пречката за абсолютната световна доминация на Вашингтон.